Важен град както в миналото, така и днес
Солун е основан през 315 г. пр.н.е. Построен от крал Касандрос на мястото на малкия древен град Терми. Той е кръстен на съпругата на Касандър Солун, дъщеря на Филип II, баща на Александър Велики. Поради своето стратегическо местоположение и важно пристанище, Солун скоро се превръща в един от най-важните градове в Гърция.
При римляните, около 168 г. пр.н.е. Около пр. н. е. градът процъфтява, защото се намира на важния търговски път от Рим до Византия. Солун е бил столица на римската провинция Македония. Около 50 г. сл. Хр., апостол Павел многократно посещава града и провъзгласява християнството тук.
В края на 3 век Солун е превърнат в център на Източната Римска империя от император Галерий. Още тогава градският пейзаж плени с великолепни монументални сгради, много от които са запазени и до днес.
Във византийско време Солун е бил вторият по значимост град в империята и един от най-важните икономически центрове. През 904 г. сл. Хр. е нападнат от сарацините и напълно разграбен. Същата съдба сполетя града през 1185 г., когато норманите го нападат. От 1204 г. до освобождението си през 1224 г. е столица на Солунското кралство, основано от кръстоносците. След 1224 г. градът отново принадлежи на Византийската империя. През тази фаза са построени множество важни църковни сгради, които са запазени и до днес. През 1430 г. Солун е завладян от турците, оттогава той принадлежи на Османската империя и продължава да бъде важен търговски център на Балканите. През 1890 г. множество сгради стават жертва на опустошителен пожар, който убива и много хора.
Едва след почти 500 години османско владичество градът е окупиран от гръцката армия през 1912 г. по време на Балканската война. В резултат на това се водят ожесточени битки с настъпващите български войски през Втората Балканска война. Едва през 1913 г. Солун е официално предоставен на Гърция.
През 1917 г. големи части от южния център стават жертва на пламъците при голям пожар. След Малоазийската война между гърци и турци гръцките бежанци се стичат в града и се заселват тук.
Заслужава да се спомене голямата еврейска общност с над 50.000 2 членове, която е съществувала тук до Втората световна война. Те произлизат от испанските евреи, избягали в Османската империя след 1492 г. по време на Реконкистата (завладяването на християнския свят). Те донесоха със себе си своя собствен език, ладино (юдео-испански). През 1943 г. повечето са депортирани в Аушвиц.
Днес Солун е вторият по големина град в Гърция, модерен крайбрежен град с около 1,2 милиона жители. Със своя университет, изложбен център, оживена художествена и културна сцена и богати предложения за свободното време и развлечения, Солун, известен също като Солун за кратко, е многостранен град, който почита наследството на своето смислено и изпълнено със събития минало.
Градът е пълен с исторически свидетелства: забележителности от античността, от Средновековието и от османския период. В частност има много сгради от византийско и римско време. Много църкви, включително може би най-красивата, Агия София, също са служили като джамия известно време. Градската стена е била фланкирана от различни отбранителни кули, от които до днес е запазена Бялата кула и е днешният символ на града.
Това е сравнително богат град, самоуверен и модерен, отчасти изискан, но в същото време типично гръцки, с усет към традиционното – това прави Солун толкова симпатичен и мил. Религията също играе важна роля, а православният свещеник е естествена част от уличната сцена.
Освен това Солун е рай за пазаруване за всеки бюджет. Традиционната оживена пазарна зала предлага типични гръцки и регионални продукти. Модерните магазини и бутици предлагат международна гама от стоки, както и последен дизайн и мода.
Дори тези, които търсят забавление, няма да пропуснат тук. Независимо дали е популярната крайбрежна алея покрай кея с елегантни ресторанти, барове и улични кафенета, селските таверни в квартала на пазара или музикални заведения, модерни бистра и кафенета в новосъздадения квартал около старите складове: в Солун има нещо за всеки вкус. И тук остава оживено до ранните часове на сутринта.