От финикийци, картагенци, римляни, араби и каталунци
Гърците идват още през 8 век пр.н.е. до Ибиса и Форментера. От тях идва и името Las Islas Pitiusas – остров на боровете. През 654 г. пр.н.е Когато финикийците решават да създадат нови колонии в Средиземно море, те идват в Ибиса и основават град Ибосим – днешна Ейвиса. Те бяха търговци и Ибиса се превърна в един от най-важните им търговски пунктове. Стоката на Ибиса беше солта, известна още като бяло злато. И до днес солта се добива от морската вода в солените полета, заложени от картагенците – солниците в южната част на острова. Разкопките от картагенско време, които са изложени в малкия музей в Ибиса, показват, че картагенците са почитали божества от Близкия изток, Египет и Северна Африка и са практикували ярко изразен култ към мъртвите. Пуническият некропол на воденичния хълм Пуч де Молин в град Ибиса се счита за едно от най-важните места за погребение. Има над 4.000 гробни камери, издълбани в скалата.
123 г. пр. н. е римляните завладяват Балеарските острови. Те нарекли Ибиса Ебус и не я смятали за завладяна страна, а я превърнали в член на своята система на власт. Търговията претърпя подем, тъй като търговската площ се увеличи с присъединяването към Римската империя. Изкуството, от друга страна, все повече губи значение. Това, което е останало от това, което римляните са построили и донесли със себе си, са малко повече от три статуи, стоящи като стражи пред и зад главната порта на градските стени на Ибиса и разкопките на древно римско селище на Форментера.
Римското управление донесе мир и просперитет в продължение на 6 века, това беше период на стабилност без драматични промени и кризи. След падането на Римската империя през 5-ти век Ибиса се превръща в играчка за силните. Управлението на вандалите бележи период на упадък и упадък. След вандалите идва Византийската империя през 534 г. Отново това беше военна и икономическа окупация. Религиозните и фискалните репресии обаче са по-малко брутални от тези на вандалите, а по-високата култура на новите владетели довежда до икономически бум. В края на 7 век вестготите завладяват византийската флота. Въпреки честите промени на управлението, не можем да говорим за вандалска, византийска или вестготска Ибиса, а по-скоро за непрекъснат упадък на римския Ебус.
В началото на 9 век идват арабите и преименуват остров Йебиса. Това беше ера на спокойствие и мир. Те колонизират острова и започват почти 500-годишно управление. Арабското влияние е забележимо и днес в обичаите и в островния диалект, например в архитектурата, костюмите, танците и музикалните инструменти.
На 8 август 1235 г. каталунецът Гийлем де Монгри се присъединява към армията си с тази на Пере де Португалия и тази на Нуно Санс. Заедно те завладяват Ибиса и Форментера и разделят островите помежду си. За тези острови започва нова ера: Ибиса се превръща в Ейвиса при каталунците.
Кулата на катедралата и готическите благороднически къщи на хълма на замъка на Ибиса датират от времето на каталунците. Катедралата е посветена на Света Мария Снежна - Nuestra Señora de las Nieves. След като превземат Ибиса и Форментера, каталунците се заклеват да построят църква, посветена на светеца, чийто ден на възпоменание е най-близо до деня на завладяването. Така, въпреки че почти никога не се намира сняг на Балеарските острови, катедралата е посветена на Света Мария Снежна.
Управниците пренебрегвали острова и той често бил нападнат от пирати. През 16-ти век островът е обхванат от кръстосания огън на спора за хегемония между испанската и френската корони и в същото време в конфликта между християнството и исляма. Ибиса се превръща в любимата дестинация на бербските корсари, които търсят роби и извършват набези. Бяха издигнати наблюдателни кули, някои от които все още стоят като напомняне за опасните времена по крайбрежието на Ибиса.
Войната за наследяване в началото на 18 век завършва с победа на кастилските войски и техните френски съюзници през 1714 г. Официалният език след това завоевание е кастилският, използван в двора. Каталунските езици на острова, които бяха обезценени като обикновен разговорен език на селяните и класите на по-ниската средна класа, отстъпваха все повече и повече на заден план и бяха забранени за училища и официална употреба при Франко. В хода на политическите конфликти от края на 1970-те години на миналия век, белязани от автономни тенденции, каталунският претърпя по-нататъшен подем, който беше подсилен от придобиването на статут на автономия. Днес каталонски, а също и Ибизено са отново официални езици.
