От бронзовата епоха до днес
Корфу има твърдо място в гръцката митология, като се споменава в Илиада на Омир. Казват, че героят от Троянската война, Одисей, е бил блокиран тук, на острова. Одисевата пещера се намира в близост до град Палеокастрица. Там можете да видите и - според легендата - вкаменената лодка на Одисей - малка скала в морето.
Археологическите находки предполагат, че островът е бил обитаван още през бронзовата епоха (след 2000 г. пр. н. е.).
Град Керкира (Корфу) е основан от коринтяните през 8 век пр.н.е. основан. Той се развива бързо и се превръща в силен противник на град-майка Коринт. В няколко морски битки жителите на Керкира побеждават коринтяните и влизат в съюз с Атина. Това постави началото на Пелопонеската война. Със смъртта на царя на Атина Перикъл силната позиция на Атина в Гърция намалява.
За Керкира това означаваше, че е била обект на атаки от други военноморски сили. Така спартанците превземат Керкира. Йонийските острови обаче се присъединяват през 377 г. пр.н.е. заедно да се защитават срещу спартанците и ги победиха с помощта на Атина.
Царят на Македония Филип II е роден през 338 г. пр.н.е. Владетел на цяла Гърция. След убийството на Филип II за цар е провъзгласен синът му Александър (336 г. пр. н. е.), който умира през 323 г. пр. н. е. почина. 295 г. пр. н. е Корфу падна под властта на цар Пир от Епир, чиято империя се простира на континента срещу остров Корфу.
Междувременно Римската империя продължава да се разширява на изток, като в крайна сметка обхваща цяла Гърция. Корфу, представен през 229 г. пр.н.е. доброволно за римско владичество. При разделянето на Римската империя през 395 г. сл. Хр. Гърция става част от Източната Римска империя, която продължава във Византийската империя. Православната църква става доминираща.
През 1200 г. започват кръстоносните походи в Европа. Венецианците превземат Константинопол като част от Четвъртия кръстоносен поход. Венецианците, генуезците и западните кръстоносци разделят цяла Гърция помежду си. Първоначално Корфу успява да избяга от тази сфера на власт, но през 1267 г. пада под херцога на Анжу. Когато турците придобиват контрол над Гърция през 1386 г., Корфу и другите Йонийски острови се подчиняват на дожа на Венеция. Турците не могат да завладеят Корфу като единствен гръцки остров.
След около 400 години венецианското управление приключва през 1797 г. Йонийските острови след това са присвоени на Франция. Наполеон основава Йонийската република. През 1799 г. французите отново са прогонени. Руснаците поставят Корфу под свой суверенитет до 1807 г.
След Виенския конгрес Корфу е под протектората на Англия от 1815 г. Корфу отстъпва това на Гърция на 21 май 1864 г.
По време на Първата световна война Корфу е седалище на сръбското правителство. Следователно островът е бомбардиран и окупиран от италианците.
По време на Втората световна война германците идват на острова с италианците като окупатори. Град Корфу е бомбардиран и частично разрушен. Много островитяни все още помнят това време.
След края на войната окупаторите се оттеглят и Корфу отново става гръцки. След падането на военния режим (1967-1974), който изпрати крал Константин II в изгнание, гръцкият народ гласува на референдум през 1974 г. за премахване на монархията - републиката е провъзгласена.
Гърция е пълноправен член на ЕС от 1981 г. Икономиката и преди всичко туризмът се разраства.
Гърция претърпя тежки загуби в резултат на финансовата криза, която започна през 2008 г. На 23 април 2010 г. Гърция официално подаде молба за помощ от ЕС за погасяване на заеми и избягване на национален банкрут.
Въпреки че положението в страната бавно се подобрява, населението все още страда силно от кризата, особено от много високата безработица.