"Островите на блажените"

Канарските острови отдавна са загадка за историографията: като легенда и мистериозна земя те са намерили своя път в исторически разкази. Предполагаше се, че тук се намира потъналият континент Атлантида, за който се твърди, че е на запад от Африка.

Около 40 г. пр.н.е Според римския писател Плиний островите са открити по време на експедиция, водена от мавританския крал Джубал. Изследователите разказаха за големи, лоши кучета, които охраняват острова. Канарските острови вероятно получават името си от тези кучета (лат. canis = куче), а не, както често се предполага, от канарчетата. Обратно, те са получили името си от архипелага.

През Средновековието арабски и европейски авантюристи срещат странна човешка раса със сини очи, руса коса и мистериозен произход на Канарските острови: гуанчите. Те все още са загадка за науката днес. Вероятно са принадлежали на норвежко племе, заселило се на островите по време на голямото преселение на народите. Удивителното е, че въпреки че са живели на островите, те не са били опитни в корабостроенето и няма връзка между островите.

Освен това дава повод за размисъл, че гуанчите са били прости овчари и фермери, но са балсамирали мъртвите си според египетския модел, което предполага силно развита култура. Техният език не може да бъде причислен към нито една от познатите езикови групи. Днес гуанчите са изчезнали.