Мексико е пресичано от големи планински вериги, Сиера. Между тях са долини и високи плата. Почти две трети от страната се състои от тези плата, които са с височина между 1.000 m и 2.400 m. Западната Сиера Мадре образува границата с Тихия океан, Сиера Мадре Ориентал до Мексиканския залив. И двете планински вериги са дълги 1.200 км. Географският център на Мексико, Меса Централ (централно високо плато), е планинска верига от вулканичен произход. Простира се в посока изток-запад. Включва най-високите планини в Мексико: Пико де Орисаба, 5.639 м, Попокатепетл, 5.452 м, и Икстакиуатл с 5.286 м. Границата с Тихия океан на юг е Сиера Мадре дел Сур. Покрай
Сиера де Чиапас граничи с Гватемала. Само полуостров Юкатан е равнина без значителни възвишения.

Низини и низини се срещат само в крайбрежните райони. На изток, точно където се намирате, има блата и алувиални земи, лагуни и отчасти джунгла в равната крайбрежна ивица.

Голяма пустиня обхваща северно Мексико, главно щата Чихуахуа. Най-големите съседни пустинни райони са в щатите Сонора и Баха Калифорния.

Естественото разпределение на водата в Мексико е много небалансирано. По-специално на север реките, които се вливат в Тихия океан, могат да се използват само в крайбрежните райони. Те не достигат до обширната пустиня на север. Дори в централно Мексико има малко реки, които са икономически жизнеспособни. От друга страна, южният район на залива с речната система Гриялва и Us umacinta е почти затрупан с вода. Тези две реки доставят 28% от общия воден обем на Мексико в Персийския залив. Тези две реки обаче са неподходящи и като комуникационни и транспортни пътища. Въпреки че Рио Браво (граничната река със САЩ, която гринго наричат ​​Рио Гранде) е много дълга - 2.800 км, тя почти не носи вода (само 1,5% от общия воден обем).

Източник: Karl-Wilhelm Berge и Angelika Erdmann: Reise-Handbuch Mexico. Дормаген 1994.